Обичам те до смърт,но го осъзнамам все при друг с душа трепереща от студ.Да,такива моменти винаги се преживяват бурно,но трябва да се изживеят,непременно трябва.Щастието може да е само миг,но носи цялата вечност от вълнения в себе си.А защо ли точно онази любов,която не можем да имаме,се помни така дълго.Може би точно,защото винаги остава копнеж.За да живея,сърцето ми трябва да бие...За да бие,то се нуждае от щастие...За да съм щастлива,аз имам нужда от теб!

Обичам те до смърт, но го осъзнах, когато ти спря да ме обичаш...

човек се учи от грешките си,грешките са ни за урок,но лошото е ,че сме много ученолюбиви...