Самотни утринни жени… Застинали красиви маски.

След вас остава в асансьора дъха на подарен парфюм.

Прибирате се уморени от мъжките случайни ласки.

Такси!.. Квартирата…Леглото… И сън сред уличния шум.

Сънливи утринни жени… Набързо сресали косите.

Оставили закуска вкъщи, където спят деца и мъж.

Потропвате с крака зад щанда… И още ви сълзят очите.

И чак по шиите се стичат следи от падналия дъжд.

Свадливи утринни жени… С дебели кърпени чорапи.

Бастунчетата ви отмерват нещастните ви старини

С тях отбранявате боклука от кучето, което хапе.

И стискате като вързопче последните си земни дни.

Невръстни утринни жени… Прекрасни мънички прозявчици…

Със чантички на раменете. Прилежно влизате във клас.

Не бързайте … Ах, има време, усмихнати Червени шапчици!

Но дебне оня Вълк отсреща… И той е май един от нас.